
Мигове и мисли
Настоящето е крехко и непрекъснато се изплъзва — миг след миг. То е като дъх върху стъкло: виждаш го, но не можеш да го задържиш. В тази категория ще се вглеждаме в днешния ден — в навиците ни, в напрежението, в радостите, в тишината между срещите и в думите, които изричаме без да мислим.
Тук живеят въпросите: Кои сме сега? Защо се чувстваме така? Как общуваме, как работим, как обичаме? Това е мястото, където ще наблюдаваме настоящето не като бързаща лента, а като пейзаж, в който можем да поседим и да се огледаме.
Вълк или овца
Впечатлявам се, когато чета книги, писани преди повече от 50 години, колко вярни и предупреждаващи…
