Впечатлявам се, когато чета книги, писани преди повече от 50 години, колко вярни и предупреждаващи са. А съвременния човек не е приел и грам от познанието на мъдрите хора, живели преди нас. Така беше, когато четох “Да прецакаш дявола” от Наполеон Хил, писана през 1938г., така е и сега, когато чета “Душата на човека” от Ерих Фром, писана през 1964г.
Още в началото Фром разглежда наричания от него “синдром на упадъка”. Изследва желанието на човека да разрушава и убива, заради самото разрушение и заради самата смърт.
Това дали човек е овца или вълк ме е заинтригувало и преди. Човекът е овца и е воден от по-умните, следва правилата в стадото и вярва на всичко, което чуе по телевизията. Така разсъждавах и аз. Следвам правилата и законите, защото така съм възпитавана и защото се боя от наказание. Както може би и повечето от вас.
Но Ерих Фром ме накара да се замисля. Ще си позволя да цитирам думите му точно: “Но ако повечето хора са овце, защо тогава животът на човека е толкова различен от живота на овцата? Историята на човека е написана с кръв, тя е история на непрекъснато насилие, в която почти неизменно се използва сила за пречупване на човешката воля. Талаат паша сам ли избива милиони арменци? Хитлер сам ли унищожава милиони евреи? Сталин сам ли изтребва милиони политически противници? Те не са сами, а имат хиляди помощници, които убиват за тях, изтезават за тях, при това не просто с готовност, но и с удоволствие.” *
Означава ли това, че сме позволили вълци да ни водят? Че сме изправени пред избора да послушаме водачите си и да се саморазрушим или да им се противопоставим и да бъдем “изядени” от тях? Това безспорно ни поставя в едно състояние на безсилие и безволие. На апатия и постоянна умора.
Бог ни е създал и ни е дал свободна воля. И тук много хора се “провалят” (Слагам го в кавички, защото истински провал не съществува). Защото свободата носи отговорност. А избора, който правиш е силата да поемеш отговорност. Много хора често осъзнават предходния избор, че сме овце, още в ранна възраст и лесно се отпускат по течението и смятат, че няма смисъл да вземат, каквото и да е решение, защото каквото и да изберат в крайна сметка ще са “прецакани”. За това оставят обществото да решава вместо тях – завършват университет, защото “така е редно”, женят се/омъжват се – защото “така е редно”, започват работа, купуват си жилище и кола – защото “така е редно” и по цял ден мечтаят да притежават най-новия модел на поредната безсмислена джаджа, защото мерим успеха в живота си с притежаваните от нас вещи и … защото “така е редно”.
И така човек изживява живота си и в един момент осъзнава, че е нещастен. Започва да обвинява жена си/ мъжа си, децата, родителите и естествено правителството – вълците. Които не му дават по-голяма заплата и “тоя шефа каква е скръндза”. Виновни са руснаците, американците, зимбабвийците… Само не и аз. Прецакан съм!
Но овцата, останала последна в стадото, защото не тича достатъчно бързо или защото не е започнала да тича навреме, вече е изядена! Вълкът е докопал най-слабата и най-глупава.
Но днес, като се огледам, виждам, че сякаш всички вече сме най-слабите и най-глупавите. Ако в стадото ни нахлуят вълци, никоя овца няма да се опита да бяга – “ако избягам от този вълк, ще попадна на друг или ще падна в реката”.
Пуснали сме корени дълбоко, като дървета и търпим ветровете да рушат клоните ни без да се замисляме, защото ако се помръднем малко, ще стане по-лошо… Като цяло няма нищо лошо във всичко това, стига да ни прави щастливи, да развива душевната ни красота. Но животът, който се живее в постоянен страх и постоянно избягване на избори, не носи нищо положително.
И да, ние сме се родили тук, в това време и няма спор – това не можем да променим. Но можем да променим себе си. Можем да бъдем добри! Не смея да кажа, че можем да бъдем себе си, защото вече сме забравили кои сме. Но поне можем да се опитаме да не следваме сляпо някакъв модел, който не пасва на вътрешния ни глас. Можем да не нараняваме други същества и можем да се насладим на правото си да правим избор.
Защото в крайна сметка е важно да живеем в хармония с душата си – онази малка божествена част от нас, която все пак си струва да развиваш и “поливаш” редовно. Защото правото на избор и решаването на проблеми всъщност е истинския живот и истинското щастие.
За финал ще кажа, че ако наистина се налага да избирам дали да съм овца или вълк, ще избера да съм ЧОВЕК!