Руската рулетка в любовта
Чуйте статията:
Мислиш ли, че обичаш риска? Или по-скоро спокойствието? Може би живееш като примерен гражданин. Ставаш сутрин, отиваш на работа, прибираш се, грижиш се за семейството си, отглеждаш децата си. Храниш се здравословно, спортуваш, изхвърляш отпадъците си разделно.
Нищо непредвидимо или изненадващо.
Но под повърхността се крие едно малко дете, което всеки ден поема стотици рискове.
И ще ти покажа, че е така. 🙂
Случвало ли ти се е скоро да се задавиш? Понякога дори със собствената си слюнка? Значи с всяко вдишване вече рискуваш да се задавиш.
Пресичаш ли улицата, за да си купиш домат от сергийката отсреща? По света загиват средно около 750 пешеходци всеки ден.
Храниш ли се в ресторанти? Според СЗО в света умират средно около 4160 души дневно от заболявания, причинени от небезопасна или заразена храна…
Ще спра дотук с черната статистика.
Това, което се опитвам да ти покажа, е, че всеки ден, всеки час аз, ти и всички ние поемаме рискове, за които дори не се замисляме.
А това са рискове да загубим живота си.
Има обаче един по-голям и по-осъзнат страх от страха от смъртта и това е страхът от разбито сърце. 💔
Всяка песен, която харесваш.
Всеки филм, който гледаш.
Всяка книга, която четеш.
Всяка картина, пред която се спираш.
Всички те носят цветовете на любовта и са плод на нечие разбито сърце.
Накъдето и да погледнеш, любовта печели първо място във всяко състезание.
И тук искам да те попитам:
Ти знаеш ли за любовта?
Това е риторичен въпрос, разбира се.
Кой не знае за любовта? Кой не е слушал за нея?
Но знаеш ли дали човекът, когото обичаш, ще те обича?
Знаеш ли дали няма да те нарани?
Знаеш ли дали няма да разбие сърцето ти?
Разбира се, че не!
Както не знаеш дали няма да се задавиш, когато поемеш следващия си дъх…
Както не знаеш дали, докато пресичаш улицата, няма да те помете някоя кола…
Както не знаеш дали храната, която ядеш, няма да те убие…
И въпреки това поемаш най-големия риск – да обичаш.
Да обичаш напълно непознат човек и да поставиш сърцето си пред него, дишащо насред улицата, докато той препуска към него с камион, пълен с вредна храна. 😀
Тогава… Поздравления! Ти си човек! Ти можеш да обичаш!
Една от особеностите на човешката ни природа(за другата природа в човека ще си поговорим след малко 😉), е склонността да забелязваме негативното. То може да бъде едно-единствено сред стотици красиви и положителни неща, но човекът ще види точно него – лошото, грешното, грозното.
Защо според теб е така?
Според мен отговорът се крие в мозъка ни. Онзи мощен компютър, чиято основна задача е да ни запази живи.
Той забелязва лъва в саваната дори когато почти се слива с природата.
Той те кара да се оглеждаш във всички посоки, преди да пресечеш улицата, и да четеш дребните букви върху етикетите на нещата, които купуваш.
Неговата задача е да вижда, да анализира и да предупреждава.
От красивите неща той полза няма.
А коя част от нас има нужда от красивото?
Онази друга част, за която споменах по-горе.
Душата, наричана още божествената природа в човека.
Та, да се върна на мозъка…
Какво се случва с него, когато се влюбим?
Тук съм сигурна, че се усмихваш! 😊
Да. И аз се усмихвам с теб! 😊
Всеки знае колко прекрасно е да се влюбиш.
Но помисли само каква е силата на любовта, щом успява да изключи онзи мощен и могъщ компютър в главата ти. Каква сила е нужна, за да му попречи да издигне на пиедестал всички лоши черти на човека отсреща?
За да заглуши лошото и да ни остави да виждаме само доброто?
Тази сила е любовта.
Онази, която кара тревата да расте.
Цветята да цъфтят.
Птичките да пеят.
И теб да ставаш всяка сутрин от леглото.
Но защо любовта е по-силна от инстинкта ни за оцеляване?
Защо онзи вътрешен пазител изведнъж замлъква?
Според мен е така, защото мозъкът се бори за физическото ни оцеляване.
А тук говорим за измерения, непонятни за него.
Той не знае как да предпази душата от болка.
Не знае как да залепи сърцето, след като е било разбито.
Нямаме помощник в любовта.
Нямаме лекар, който да превърже раните ни.
Няма етикет със състав, който да прочетем.
Няма и предупреждение за възможните нежелани реакции.
Точно тук мозъкът не може да ни помогне. Той е безсилен.
И именно затова е толкова трудно да се решиш да обичаш.
Да си позволиш да обичаш…
Обича ме, не ме обича…
Късай листенцата на маргаритката и натисни спусъка смело…
Днес е още един ден, в който можеш да играеш руската рулетка на любовта!
Но си струва!
Нали?