Колко различни са младото поколение. Всъщност май им е по-лесно да живеят на тази земя. Може би това е идеята, нали? Да става все по-хубаво за живеене тук.
Много често си мисля, че ада е тук на Земята. Ако има такова нещо, разбира се. Според някои богослови ад е отсъствието на Божията любов. И ако на Земята това не е така, къде? Всеки ден срещаме хора, които вече от поколения не изпитват нужда да чувстват Бог в себе си и не го търсят. Все повече Той се отдръпва от нас и постепенно си създаваме по-ужасен Ад.
Но младите не се замислят изобщо за това. Казват, че няма Бог, защото „позволява“ да се случват лоши неща, войни. Но вече войните не се водят в името на Бог. Войните се водят за пари. Парите носят удоволствие и удовлетворение. Запълват празнини в хората и се ползват за мерило за успех.
А празнините растат. Когато човек забрави да търси светлина в себе си, започва да копае навън. Да трупа. Да сравнява. Да се страхува, че няма да му стигне. Да живее така, сякаш всяко щастие трябва да бъде заслужено. А всяко страдание – неизбежно.
Младите нямат нужда от Бог. Те имат нужда от свобода. Но свободата без вътрешен компас е като разходка в мъгла. И в тази мъгла няма кой да те хване за ръка. Ще падаш. Ще се спъваш в себе си, в илюзиите си, в целите, които си гонил без да знаеш защо. Ще те боли истински. Няма да можеш да го обясниш, защото болката ще идва не от едно място, а отвсякъде. Ще изгубиш усещането си за посока, за стойност, за връзка със света.
И точно тогава ще започне промяната.
От пепелта на тази загуба ще се роди нещо ново. Нещо, което не може да се купи и не се измерва с успех. Ще открием не Бог, а нуждата от нещо по-голямо от нас самите. Ще се научим да търсим тишината, да слушаме вътрешния си глас, не защото някой ни го е казал, а защото друго няма да остане. Ще започнем да строим живота си отначало – без фалшиви опори, без шаблони. Ще търсим отношение, не одобрение. Ще започнем да различаваме добротата от думите за доброта. Ще започнем да усещаме кога нещо е истинско.
И тогава адът, който сами сме си направили, ще започне да се пропуква. Светлината ще намира пролуки, все още слаби, но упорити. А ние – поколението, което си мисли, че вече е видяло всичко – ще си отдъхнем тихо, че болката не е отишла напразно и че след нас идва не просто нова вълна, а нова възможност.